Разделяй и владей е принцип на управление, който разчита на разпалване и използване на враждата между отделни групи. Прилагали са го крале и диктатори в хилядолетната история на човешката цивилизация. Ефективността му се употребява и днес. Безотказно.
Светият Престол в Ечмиадзин се очертава умел проводник на тази управленска концепция. От години Арменската Епархия в България е подложена на небивало разделение. Основен двигател на тези опасни процеси, за съжаление, са хората, които по сан и титли трябва да са призвани да обединяват и да бъдат духовни водачи на общността ни. Доказателствата за това мое твърдение са много, но ще посоча само две: От една страна Епархията ни от години е оставена без свещенослужители /с риск енориашите да намерят духовен мир в други религиозни общности/. От друга – сред енориашите упорито се насажда омраза и напрежение срещу авторитетни фигури от общността. Целта е една – да се прикрият реалните мотиви за наказателната акция, която е в ход. А истината за нея е кратка, точна и ясна: Светият престол иска на наложи на Арменската Епархия в България Устав, който да гарантира дистанционното управление на материалните ни активи от страна на Ечмиадзин. Устав, представян като Каноническо изискване и условие. Епархията се противопостави категорично на този план с мотива, че има право да управлява завещаното от предците ни. В резултат на което Висшият клир отвърна с канонада: изтегли свещениците, остави храмовете празни с надеждата да опразни и сърцата на вярващите, за да ги подчини. И, за да е сигурен изходът от този спор, Светият Престол не се посвени да напусне сферата на духовното и да тиражира серия злостни и недостойни клевети срещу авторитети в общността. Върхът в тази недостойна кампания бе достигнат, когато съм хора на клакьорите се присъедини и лично Епископ Татев Агопян…
Защото няма по-сигурен път за насаждането на страх и разделение от този да бъдат компрометирани доказани хора – по правило с безупречна професионална биография и отдадени на общността. Най-яркото доказателство за недопустимото прескачане на всички граници е клеветническата кампания срещу нашата сънародничка съдия Ванухи Аракелян. Авторитетът на настоящия ръководител на Апелативния съд във Варна отдавна е извън пределите на общността. Името и е сред безспорните в правосъдната система – както у нас, така и зад граница. Думата и тежи без съмнения и уговорки. И това вероятно са част от причините Светият Престол да я превърне в мишена.
Когато лидерите на мнения са уязвени, задачата за подчиняване става проста работа. Нищо, че неизбежният изход от подобно противопоставяне е неизбежен разкол.
Ако Светият Престол го иска, за духовенство ли говорим?
